5 години

Преди 5 години за пръв път се престраших да отида на събиране на някакви непознати, неидентифицирани и вероятно потенциално опасни субекти, които познавах само от Интернет. С други думи на първата среща на форума DragonEye. И гореспоменатите непознати, неидентифицирани и вероятно потенциално опасни субекти се оказаха много свестни хора, с някои от които все още се виждаме по-често или по-рядко. Странно е накъде ни отвяха нещата 5 години по-късно. Моридин, тогава мрачният философ с изненадваща усмивка вече не е абитуриент от училище за генийчета, а нахилен и вечно заспал програмист. Ян и Гибли, станаха едни от най-близките ми хора въобще и безчет пъти ми държаха ръката, когато светът пак не ме обичаше. Освен това след около 2-3 години познанство двамата се намериха и аз твърдо се надявам един ден да съм им кума. Или поне шаферка, ако дават като бонус розова рокля. Матрим и Демандред, които в началото не можех да различавам се оказаха адски различни. Алексис завърши УНСС, след което отиде да учи медицина чак в Русия, а после все пак се върна да я учи тук. Уважавам хора, които могат да преследват цели така. Браги се оказа от тихите, но дълбоки води. Клио се ожени в Англия, след като замина доста внезапно. Амос взе че превърна хобито си – филмите, в професия. Берик мина през какви ли не длъжности, а в момента води разни хора на рафтинг. С Джони и Изабо позагубихме контакт. С Антония също уж беше така, докато не намерих блога й, а после и работих в същата фирма, в която и тя (или почти). Скоро след това покрай това намерих и други хора, някои от които все още са ми много добри приятели. Та, който казва, че интернетът пречел на човешките взаимоотношения (Елтън Джон скоро бил направил такова откритие) може спокойно да си хване мнението и да отидат да се срамуват заедно в ъгъла.

Песен на деня: The Rembrandts – I’ll be there for you