Май беше в притчата за блудния син. Когато той се връща, баща му прави голям празник, а добрият син огорчено казва, че за него никога не е правил така. И баща му отговаря нещо в смисъл, че Бог се радва двойно повече, когато заблудена овца се върне в стадото.
Някога това ми се виждаше лицемерно. Имам предвид нещо в стил промоция “тръгнете по правия път и получавате безплатно опрощение и начален тласък”. Сменете моралните си устои както бихте сменили мобилен оператор.
Но всъщност има логика. Лесно е да си праведник ако никога не си имал възможността да съгрешиш. Ако никога не си се замислял над това дори. Тогава ти пак не правиш разлика между добро и зло, просто виждаш само доброто. Истинската разлика можеш да направиш само ако си опитал вкуса на греховете и на грешките. Пряко или косвено и все пак най-често пряко, макар и с върха на езика си. Когато такъв човек избере правия път (каквото и да е проклетият прав път), то той го прави осъзнато. Когато изначалният праведник избере правия път, той го прави по навик или задължение, почти от скука. Грешниците са изстрадали истината си, а праведниците са я наследили. Грешниците я пазят и ценят много повече от праведниците.
И не, въобще не говоря за религията, в почвечето случаи тя е доста сбъркана. Просто за правилният избор. Все още остава въпросът какво е правилен избор.
Всъщност това е причината новопокръстените да са най-големите фанатици. :-) Смятат, че знаят същността на един избор, защото са изстрадали грешния му вариант. Или поне така си мислят.
Няма хора, които да правят само правилни избори, да ги правят по навик. Всеки един човек независимо как е възпитан и т.н. е изкушен да направи другия избор. Често се случва това, което всички смятат за правилния да е грешния избор. 30 000 000 човека могат да грешат, защо един единствен да не може.
А колкото до блудния син…. ще цитирам само едно изречение:
“България има нужда от вас!”
Мисля всеки останал тук ще си спомни откъде е и за кого се отнасяше.
Като цяло в общоприетия си (погрешен според мен) смисъл тази притча напомня историята за Каин и Авел. Въпрос на предпочитания към жертвата, пардон, сина.
Ако още веднъж вляза тук и видя това “относно грешниците” най-отгоре, ще имаме сериозен разговор :) Пиши бе!
Да бе, що не пишеш… грешница такава! :D
Radvam se, che vse oshte BG ima nujda ot nas, che to kakto e tragnalo shte ni izgoniat vsichki…
Zashto, triabva da opitam, da se oparia i sled tova da tarsia proshka???
Е, няма пък да ни изгонят всички. В България се живее трудно, да. Но още по-трудно се живее като емигрант. Сега, верно, че след интервюто за работа там много по-лесно ще си плащаш наема и ще си купиш кола, но в 21 век за това ли живее човек? За един покрив над главата и заради колата? Съмнявам се. Доста ограничен трябва да си, за да се задоволиш с подобни неща, предвид неограничените възможности на света, в който живеем. Винаги съм одобрявал краткосрочната миграция – да отидеш, да вземеш от по-качественото образование, да вземеш ноу-хау от по-развития бизнес и после използвайки тази преднина да дойдеш обратно тук, да пребориш корупцията и бюрокрацията и в крайна сметка да я използваш, преднината. Трудно е, да, но най-лесният шът винаги е най-грешният. И ако останеш там, ако се обречеш д абъдеш блудния син вовеки, значи просто си губиш преднината, която си натрупал отивайки…