Кво става с тоя блог, живота, вселената и всичко останало

Да, напоследък почти не пиша. Някой беше казал, че пише в блога си най-малко, когато му се случва най-много. И, едва ли някой е забелязал, но освен малкото нови неща, и доста стари започнаха да изчезват поетапно.

Последният месец преживявах нещо и някого и го преживявах твърде трудно. В един момент реших, че след като светът не ме иска такава и аз не се искам и ще се опитам да залича следите, нали. Само че имаше още няколко неща, които исках да напиша преди да затрия всичко (почти нищо от тях все още не съм написала, всъщност, мързел и ескапизъм…) и затова реших да не правя всичко наведнъж.

Чух ужасно много обвинения за себе си напоследък. Дотолкова, че в деня преди Гергьовден по някое време просто не издържах… и е хубаво че имаше на чие рамо да плача. Беше и времето, когато правех признания. Някои наложителни, други почти отчаяни. Боя се, че нито признанията, нито обвиненията са на привършване. Но някак трябва да се справя. И да престана да се чупя от вятъра, пък бил той и буря. А и някъде между всичкото това открих и повече разбиране, отколкото се надявах. Все още вярвам. И за мен е изненадващо.

Честно казано, не знам какво точно ще правя с блога, но точно сега ще му разкарам синия скин поне за малко.

Две песни:
Vonda Shepard - Alone Аgain Naturally
The Corrs - Somebody for Someone