Малко всекидневие

Пък днес, за разнообразие съм ядосана и леко обнадеждена. Може би защото слънцето пак грейна (това за обнадеждаването, не за ядосването).
А съм ядосана на навика на хората да налагат много двойни стандарти спрямо себе си и останалите. Конкретния повод е Никола, който има навика да соли могъщо всички около себе си, при това с идеята, че това е забавно, то е просто майтап, но когато някой му отвърне, се обижда ужасно.
Мога да разбера хора, които са свръхчувствителни, ако се отнасят с другите също така деликатно, както очакват да се отнасят към тях. Гибли е такъв човек, например. Дори аз понякога съм такъв човек, да му се не види.
Мога да разбера и хора, които се майтапят грубо с всички и всичко около себе си. Ако го правят и със себе си, т.е. сигурно е, че това наистина е майтап. Едно време въпреки цялата си свръхчувствителност със Симеон можехме да се ругаем вдъхновено с пълната увереност, че това няма нищо общо с реалността (е, ся вече не става, но все тая…). Пъгсли е друг такъв пример - може да отдели ирелевантно много време да убеждава момичетата около себе си, че имат колосално големи задници, но когато стане дума за неговото тегло (което му е било и все още му е болка), просто свива незлобливо рамене.
А драмата е пълна. Все тая. Довечера съм на концерт на Симеон, а утре пристига Марфа и ще се видя с Или. Денс революшън и така нататък. И ако не съм си скъсала нервите около този скандал или нещо друго дори ще имам сили да им се радвам. Да му се не види, дърветата цъфтят, и аз съм дърво, поне и в това да съм така…