Равновесно
април 11, 2007 от Morwen
“Ще оживееш ли?” попита той. “Вероятно, цял живот правя това. Би трябвало да съм се специализирала” отговорих аз незаинтересовано. Той се приближи до мен и ме попита какво правя. “Поддържам душевно равновесие” отвърнах аз. “По този начин ли?” сгъна се от смях той “Размахала ръце и крака на всички страни? И колко човека уби днес, поддържайки душевно равновесие?”. “А как искаш?” озъбих се аз “Когато имам само няколко проклети нишки, върху които да балансирам, няма начин. И какъв ангел-хранител си ти, за да ми говориш така?”. “Никакъв. Твоят ангел-хранител умря. Простреляха го с въздушна пушка. И после той се разпръсна в небето като фойерверк. Обичаш фойерверки, нали?”. “Обичам. А ти не би ли трябвало да ми помогнеш? Някак?” попитах аз с наивна надежда. “Да, добре, ако застанеш съвсем надолу с главата, би могла да поплачеш на рамото ми” тихо се изсмя той. Аз замахнах с целия яд и отчаяние, почти падайки. А после едва успях да се задържа. Той ми предложи чаша алкохол. Аз приех, първоначално възнамерявайки да лисна в лицето му. После отпих. Сладко-горчив леко парещ вкус.
Глътка от собсвената горест . Не е хубаво да хабиш алкохола по някой.
Господ си знаел работата - казват старите хората. Не значи , че трябва да търпим всичко , а че всеки ще си плати своето.
Има още да мислим , мислим …. и така до безкрайност , но малкото неразбрано същество което е всеки един - освен ако не се ограничиш до 4-5 функции . Е доста ранимо и така ще си остане.
За какво го написах това? Незнам , но реших , че трябва да кажа всичко това . Чао
“Господ си знае работата”… да, тази фраза ми липсваше в дългите несвързани бълнувания от вчера рано сутринта… и, да, не да търпим всичко и да се надяваме, че някой ден някой нещо ще направи по въпроса - не отново наклонената плоскост - а просто стискане на зъби и “прави каквото трябва, пък да става каквото ще”…
Човек като прави каквото трябва без да го ще, най-накрая свършва на DIY бесилото. Morwen, бъди малко егоист бе :(