Три нощи

Напоследък се чувствам сякаш нещо е заседнало в гърлото ми и не мога да си поема дъх, без да заплача. Да, знам, че звучи драматично, но това е положението. И съжалявам, имам си причини. Ще го преживея.
Последните три дни минаха неусетно, но нощите не.

Първата нощ беше онази, през която имах един много дълъг разговор през кю със Симеон, в течение на който му обещах, че ако остана, ще генерирам, ако трябва насилен позитивизъм. Че ще опитам да споделям и разговарям и да имам нещо общо. А когато си легнах имах чувството, че чувам удари в главата си. Нещо, което не ми се беше случвало от дете в периодите ми на странни болести, тогава имах какви ли не илюзорни усещания.

Втората нощ беше онази, в която след един смс, който получих, но не можах да прочета, последва разговор. Разговор, който продължи от след полунощ до разсъмване. В който говорихме за от много лични неща до абстрактни правила. По време на който се разхождах из стаята, седях, лежах и дори се крих под одеалото, за да не бъда чута. И научих и повярвах в разни неща. И мисля, че това е едно от онези неща, които ти се случват по веднъж в живота, за да ти напомнят, че животът е странен и по хубави начини. Това беше вторият път през последните месец-два, в който бях спасявана (макар да не знам дали човекът имаше идея за това). Но твърде често се давя.

И нощта срещу Великден, когато празнувахме смесено Великден и три рождени дни. Когато аз положих усилие да се напия, но все пак не успях, макар че май имах някакви шансове. Във всеки случай сигурно ще се извинявам с това. И бях много позитивна, да. Мамка му, какви позитивни танци със Симеон бяха. Добре че е яко момчето. Някъде в ума ми седеше вината, че въпреки че не значи нищо, това (и не само) е грубо към Алекс. Някъде в ума ми това не ми правеше впечатление. А някъде в себе си просто не знаех накъде и какво.
Обаче нямам махмурлук. Само мускулна треска.

Песни на нощите:
U2 - One
R.E.M. - Nigtswimming
Robbie Williams - No Regrets