За някои особени протоколи и усещания в края на косата

След известно време, в което депресията ме тресеше твърде яко, но не се забелязваше поради съпътстващата я апатия, вчера беше един доста забавен ден. (Между другото напоследък боря депресията с потници. Непрекъснато по някакъв почти свръхестествен начин се оказвам с пликче с потник в ръка и лека наркоманска полуусмивка… надявам си тази мания да си [...]

Прочетете пълния пост »

Романтичният период на интернет

Аз дори не претендирам, че съм го засякла, освен може би в самия му край.
Когато интернетът беше млад, той все още беше лукс, нещо до което имаха достъп малцина или пък за по-кратко време. Това бяха или хора, които професионално се занимаваха с компютри, (т.е. по подразбиране с поне средна интелигентност) или хора, които [...]

Прочетете пълния пост »

Малко всекидневие

Пък днес, за разнообразие съм ядосана и леко обнадеждена. Може би защото слънцето пак грейна (това за обнадеждаването, не за ядосването).
А съм ядосана на навика на хората да налагат много двойни стандарти спрямо себе си и останалите. Конкретния повод е Никола, който има навика да соли могъщо всички около себе си, при това с идеята, [...]

Прочетете пълния пост »

Равновесно

„Ще оживееш ли?“ попита той. „Вероятно, цял живот правя това. Би трябвало да съм се специализирала“ отговорих аз незаинтересовано. Той се приближи до мен и ме попита какво правя. „Поддържам душевно равновесие“ отвърнах аз. „По този начин ли?“ сгъна се от смях той „Размахала ръце и крака на всички страни? И колко човека уби днес, [...]

Прочетете пълния пост »

А искам да крещя

Ок, вече наистина, ама наистина, наистина, наистина! Няма повече. Не мога. Не ви разбирам странните отношения. Не разбирам как може да се чувствам толкова наранена. А после да се оказва, че толкова наранявам, без въобще да съм искала. Е, после се връща като бумеранг, разбира се. Как може всеки пореден ден да мечтая всичко да [...]

Прочетете пълния пост »

Три нощи

Напоследък се чувствам сякаш нещо е заседнало в гърлото ми и не мога да си поема дъх, без да заплача. Да, знам, че звучи драматично, но това е положението. И съжалявам, имам си причини. Ще го преживея.
Последните три дни минаха неусетно, но нощите не.
Първата нощ беше онази, през която имах един много дълъг разговор през [...]

Прочетете пълния пост »

А как минават дните

Днес бях на работа до след 6. После ходих в предишната работа за някакви анкети. Вероятно беше най-каръшкия ми ден въобще. При анкета за хора между 18 и 60 години, аз попаднах на тонове свободни телефони, купища пенсионери, няколко мили деца и г-жа Сузи Аронова. Тя гордо ми обясни, че е на 86 години и [...]

Прочетете пълния пост »

И

Вървях и оставях късчета от себе си по цъфналите дървета. Слънцето светеше по-ярко. Вече умирах, вече кървих, а това е просто дежа ву. Разбрах, че дълбочината твърде често е куха, включително моята. Разбрах, че не разбирам. Трябваше да има огромна луна на мястото на това слънце, но прозаичността е неизменна. Време е да разбера колко [...]

Прочетете пълния пост »