Отвлечени отнякъде мисли

Пиша го на един дъх, защото въздишките са такива.
Светът бавно си идваше на мястото в посока обратна на часовниковата стрелка. Аз се чудех дали е по-добре да съм грешна или да съм сбъркана.
Загубих вяра. Своя и чужда. Реших да не колекционирам вяра.
Просто ми трябва музика и думи. Всичко се оправя, ако някой ти посвети достатъчно добра песен.
Непрекъснато се опитвам да минавам между капките и сълзите. А ти не разбираш.
Може би винаги ще съм тъмнолилава. И никога черна или бяла.
Всичко има значение, просто аз нямам време.
Има неща, които никога няма да успея да напиша. Е,и?
Искам правото ми на колебание да е записано в конституцията. И правото на сълзи. Включително тези от радост.
А всъщност правила няма.
Твърде малко сън.