А покрай всичко друго аз станах и на 26. Ако се съди по започването й, това е най-обърканата възраст въобще. Боя се, че наистина правя твърде много грешки и ще стават все повече. И единственият начин да спра да ги правя е да не си давам шанс да греша. Нещо като онзи виц с аспирина [...]
Архив за февруари, 2007
Междувременно
Публикувано в Дневник на февруари 25, 2007 | 6 Коментара »
Ирония да струи
Публикувано в Дневник на февруари 16, 2007 | 14 Коментара »
Това беше един от по-лошите 14-тофевруарски празници. Алекс дори и не се сети. Не искам подаръци или някакви епични словоизлияния, ма поне един смс? Смс-че такова? Нещо под 160 символа? (Вместо това получих много мил смс от Лили.) Първо си мислех, че сигурно съм го уплашила с разговора в неделя и не знае как да [...]
И сега какво?
Публикувано в Дневник на февруари 12, 2007 | 9 Коментара »
Отидох с пълното намерение да скъсам с него. Защото знаех, че така е най-добре. Защото ако тази връзка продължи или аз ще намразя него, или той мен накрая. А може би ще е взаимно, по-добре е да се разделим, докато е с добро. Докато двата ни свята не са се сблъскали катастрофално. Моят, в [...]
Обществено таксиджийско
Публикувано в Странични размисли на февруари 11, 2007 | Leave a Comment »
Предполагам, че поне стотина човека са писали преди мен ентрита по темата и повтарям повечето от тях, но все пак да си кажа. Мен лично този протест ме възмути. Не защото затвориха центъра и са ми попречили да ида на работа, аз не минавах от там. По съвсем принципни причини.
Това е подмяна на ценностите. Имам [...]
Неоромантичен урбанизъм
Публикувано в Дневник на февруари 6, 2007 | 1 Коментар »
Романтиката се заключва в това, че си тръгвах от Алекс. Всъщност и това не е романтика, но нейсе… Та, натиснах примерно бутона на асансьора на петнайстия етаж и зачаках. Когато трите минути тръгнаха към пет и накрая ги прескочиха, аз просто не издържах и казах, че ще слизам по стълбите. Алекс сънено отбеляза, че от [...]
И кънки…
Публикувано в Дневник на февруари 4, 2007 | 4 Коментара »
В събота имаше служебно ходене на кънки. Цялата пързалка „Славия“ запазена за нас за един час. Истинско чудо.
Аз бях ходила само веднъж преди на кънки, пак на „Славия“. Тогава беше трагично. Падах средно на 3 до 5 минути, предизвиках и една голяма верижна катастрофа, при която падна половината пързалка и най-общо казано само се надявах [...]