Поеми си дъх

Днес трябваше да ходя на Духлата и всъщност сега ме е яд, че не отидох. Но след цяла седмица работа по 12-тина часа на ден (това само тази седмица извънредно), недоспиване и някакви лични дилеми се чувствах напълно изстискана. В 6 се събудих, само за да пратя смс на Дил, че няма да ходя. Смс-ът пристигна чак след 10, така че нямаше особен смисъл.
После се търкалях в леглото почти до обяд, пазарувах и разни подобни безсмислени дейности, но бавно започнах да осъзнавам, че слънцето свети, абсурдно топло е и на мен ми харесва. Майка ми реши да ми пусне клиентската карта за супермаркета от балкона, но тя падна върху перваза на прозореца на съседите на първия етаж. Ето как аз се озовах захвърлила яке върху едно дърво и покачена върху смешна клатеща се стълба да се опитвам да стигна гореспоменатия перваз, размахвайки гребло за листа. Не искам да си се представям.
През седмицата бях на лекар, подозират, че ми има нещо на бъбреците. Но не можело да е много лошо, след като не се виждало на ехограф. Освен това ми правиха и електрокардиограма. За моя изненада се оказа, че така потрошеното ми сърце си функционирало, та дрънкало, имала съм почти идеално кръвно и въобще.
Всъщност не знам защо го разправям това, просто днес за първи път от доста време се почувствах здрава, каквато и съм според авторитетното лекарско мнение. Напоследък се усещам, че все по-често се заглеждам в разни хранителни добавки, чайове и прочие. И докато преди все ме изкушаваха разни неща за отслабване, сега гледам със съмнение към такива с етикети “за тонус и енергия”, “подсилващ” и т.н. Не че не продължавам да мисля, че с 5 килограма по-малко ще се харесвам повече, но ми става по-голям проблем това, че нямам сили, а не че не влизам в най-малките размери дънки. Пренареждане на приоритетите, което не съм очаквала от себе си.
А сега смятам да си облека новите дрехи (така де, сравнително новите), да се помотая из града с надеждата да хвана още малко слънце и накрая да ям пица заедно с Лили и компания. И после да се наспя. И светът ще си падне на мястото, поне до следващата драма.
Песен на деня: Velvet Underground - There She Goes