Коментари на: 5-те неща

От: Ily

Ily — Tue, 16 Jan 2007 20:15:03 +0000

:) благодаря, Морв! Утре ще пусна моите ^_^

От: Eneya

Eneya — Tue, 16 Jan 2007 12:59:39 +0000

Напротив, всичките тези неща са опит да се вкара живота в някакви граници.
Защото непрекъснато чувам въпроса
“А какъв е смисъла на живота?”. А аз започвам да им цитирам онази ужасно сладка реклама на Кока-Кола, ако си я спомняш ;)
Мен ме дразни тази въпюеща нужда на хората някой да им каже какво да правя с живота си.
Това и етикетите безумно ме дразнят. Карат ме да смятам, че хората не са с нищо по-добро от овце.
Добре де.
Всеки сам избира как да живее и границите са хубаво нещо.
Обаче докато хората не схванат, че те са отрпавна точка, а не крайна точка, много неща ще си стоят по същия начин.
Не обичам идеята за “причина” и “трябва”. Защо трябва? Кому трябва? Защо само защото поколения са правили едно и също, аз да съм длънжа да се съобразя с това? Нали затова имам глава на раменете и способност да мисля. Да мога да преценя и да взема решение сама за себе си.
Тогава защо на интелигентността се гледа като на нещо лошо? На хора, които мислят и задават въпроси, се гледа с лошо. Обвиняват ги за бунтари, държат го под око..
В Щатите има списък с “особени книги”, странното е, че всички са филососфски или просто такива, които задават въпроси. И хората, които ги четат, са под “особен надзор”. Т.е. интелигентността не е на почит.
Никак даже.

“Всички така правят” - колко ме дразни тази реплика.
Кога ли ще спра да чувам? Дали когато спра да контактувам с такива хора? Но те са 90% от обществата…

От: deemstr

deemstr — Tue, 16 Jan 2007 12:36:44 +0000

Проблемът ние е, че никой не ни учи как да живеем. Проблем, смятам е на човечеството като цяло.

Докато сме малки ни се струва,че възрастните всичко им е ясно, всичко знаят и винаги,или почти, имат право.
Учителите някога бяха създания пълни с мъдрост и вселяващи страх а един изпит или оценка бяха нещо изпълнено с важност.

Пълнят ни главите с какви ли не щуротии и манипулации за да се държим така, както му изнася на този или онзи. Било то родители, учители или общество.
От рекламите ни казват * Добрата майка винаги купува това*, * Добрият ученик винаги прави онова*. Вкарват ни модела че трябва да сме добри и постоянно да търсим и намираме общественото одобрение.
Един от най/омразните ми изрази и е * А какво ще кажат хората*.
Т.е твоето мнение или това дали се чувстваш добре е без значение, важното е какво ще кажат околните докато запълват безкрайното празно пространство на емейния си животец.

Формират ни с идеята да станем част от стадото която да става всеки божи ден в 6, в 7 да е на път, в 13.30 яде……
От нас се изка да плащаме ипотека цял живот * така поне е в т. нар. Запад * да скланяме глава непрекъснато за да си опазим хляба и платим ипотеката и т.н.
Главите ни са пълни с безсмислени данни за интеграл по зтворен контур или статистически данни за земеделието в Конго.
Но НИКОЙ, НИКОГА не ни е научил как да живеем, как да мислим, как да работим, към какво да се стремим.
Опитват се да ни направят взаимно заменяеми болтчета на които да се крепи един обществен механизъм.

От: Eneya

Eneya — Tue, 16 Jan 2007 10:26:05 +0000

Ух, пак забравих да не чета разказите ти, когато съм болна и сама вкъщи ;)
А разказа ти иде да докаже, че каквото сам си го направиш, никой не може да ти го направи ;)
И че страхът от бъдещето е изключително ненужен.
Чудесен и много силен разказ, браво ;)
Впрочем, как си кръщавала градовете?