И после аз замълчах
януари 8, 2007 от Morwen
Няма такова нещо като любовта, каза ти. Няма, просто са я измислили както и религията - за да утешава и залъгва слабите. Това са големите заблуди на обществото, които то си измисля за собствено успокоение. Не си прав, казах аз, това че ти не я чувстваш, не значи, че я няма. Дефинирай ми любов, каза ти, тя е само маска за секса, но хората ги е срам да го признаят. Не, казах аз, не е така. Любовта е да усещаш другия като много по-близък и важен от останалите. Да не можеш да го замениш с друг. Това са глупости, каза ти, няма незаменими хора. Хайде, не ми пробутвай онази тъпа идея, че имаш половинка някъде, някой перфектен за теб. Един-единствен, при това. Глупости, просто минаваш на следващия. Не, казах, няма един човек, с който единствено да бихме си подхождали перфектно. Подозирам, че са поне десетина-двадесет, може би и много повече. Но доколкото светът е от няколко милиарда, а аз познавам пренебрежимо малка част от тях, вероятно няма да срещна повече от един-двама от тези през живота си. Не, усмихна се ти, не са само няколко, имаш подходяща за теб група. Горе-долу толкова интелигентни, колкото теб. И все пак те са твърде много и е все едно с кой от тях ще си. Аз се намръщих и възразих. Какво искаш в един мъж, попита ме ти. Искам да е интелигентен, да не е душевно груб, да притежава емпатия и да ми е симпатичен. Това отговаря на толкова много мъже, каза ти, какъв ти е проблемът? Не са много, казах аз, не става дума само за това колко е интелигентен един човек, а и каква е интелигентността му (исках да кажа “какъв цвят е душата му”, но реших, че няма да ме разбереш).
Не, каза ти, това е просто част от Матрицата. Религията, любовта, семейството - матрица, в която са вкарани хората. Аз се съгласих за религията, както и вероятно за някои семейства и някои видове любов. И все пак това, че ти не я чувстваш, не значи, че я няма, казах аз. За разлика от религията, която предполага обективното съществуване на бог и някакви негови дела, любовта е субективна, тя не е нещо осезаемо(особено при теб, Алекс…). Не, каза ти, това е извинението на тъпите заблудени патки, за да стоят с разни мъже, които ги използват, просто те си я внушават, защото им трябва(замислих се каква съм аз). И мъжете ги лъжат, защото така им изнася. Ти не можеш да лъжеш. Трябва да приема, че няма такова нещо, това е като да изпия червеното хапче. Попита ме дали смятам, че ти губиш нещо, невиждайки Матрицата. Да, казах аз, далтонист си. Не можеш да усещаш цял един спектър, колкото и да го смяташ за илюзорен.
И може би щях да приема това като поредната поза, ако не се бяхме заговорили и за филма Матрицата. Където, говорейки за Моника Белучи, ти каза че не струва. Дебела стара лелка, отвратително. И че жените не струват след 30 години, просто природата не ги е предвидила да са привлекателни и някой да ги иска после, то и нямало защо. Минавала им активната възраст и толкова. Природа, какво да правиш, без никакви лоши чувства си го казвал. Спокойно де, имала съм време да си наваксам дотогава (майната ти, Алекс). И че в жените те привличат телата, лицата нямали значение, ако са в рамките на нормалното. Да, казах, но лицата са уникални, а телата… за месец аз мога да кача 10 килограма, и тогава какво, това прави ли ме различен човек? Тогава, проточи ти, довиждане и така.
Каза, че ми отваряш очите. Аз се чувствах сякаш ми промиваш мозъка. Каза, че това е общ интерес. Аз се чувствах сякаш не съм в сметката. Каза много неща, които аз не приемах, но нямах как да оборя.
Накрая ме попита да ме изпратиш ли. Не, недей, възпротивих се аз, трябва да бързам за трамвая (онзи последния, който изпуснах преди половин час), а ти още не си облечен, ще бягам. Помахах захаросано, докато чаках асансьора и ти пожелах лека нощ. С онази абсурдно широката усмивка, която обикновено се измива от лицето ми от сълзите после(не и този път). Разпръснах кило лъчезарност по пода направо. Все тая, няма да ми трябва скоро. После вървях пеша до нас, опитвайки се да подредя хаоса в главата си.
Знаеш ли, Алекс, това което правим е неетично. Идеята на етиката е, че човекът трябва да ти е цел, а не средство. Каква цел съм ти аз, да му се не види? И каква цел можеш да ми бъдеш ти? (да, все още си готин и интелигентен, но всъщност не става само с това) Но ти сигурно ще кажеш, че и етиката е част от Матрицата.
И… искам си синьото хапче. С чаша ананасов сок, ако може. Искам някой да ми каже, че има любов и чувства, и всички други подобни отвлечени понятия. И искам да е мъж. Защото жените били повредени от всичкия този естроген и затова не виждали света ясно. Искам да вярвам, че по-хубавата част от света не е самозалъгване. Искам да знам.
Песен : Savage Garden - Afirmation
Alanis Morissette - Precious Illusions
Depeche Mode - World Full of Nothing
песен, песен, песен… и никоя не пасва.
Тоя Алекс е голям гъз. И освен това е тъп. Жените са най-хубави на 30+, преди това изглеждат като някакви мутирали деца.
И btw е направо абсурдно човек, приел някакъв филм за философия и идеология на живота си да ти обяснява колко лошо нещо са рамките и стереотипите :D
Хм, Алекс наистина ли си вярва? Ако да, значи а/ кофти тип; б/и ти си кофти типка; в/ лоша работа… Ако не - почни от в/
И в двата случая, не е лошо да определиш що е любов (тези психологическите дефиниции за егото не са лоши), за да не могат такива прагматични екземпляри да ти противоречат.
:)
А, да, ето ти и песен Royksopp - Only This Moment
“Оптмистът вярва, че този свят е най-прекрасният от всички, песимистът се страхува, че това е точно така.”
Има много митове на всякакви пространства, които ни определет в психо-социалното ни развитие и да религията и семейния морал са едни от тях. Любовта обаче не е нещо, което е подобен мит. Това, не е нещо, което се придобива с четене на книги или с гледане на филми. Това е нещо, което се знае. Нещо, което всеки обяснява сам за себе си и усеща сам за себе си. Да слагаш каквито и да е рамки и определения на любовта е все едно да напълниш една кофа с вода и да кажеш, че водата има форма на кофа.
И любовта не е прикритите на секса, тъкмно обратното. Сексът е прекрасно допълнение към любовта. И хормоните нямат нищо общо с чувството. Те имат много общо с физическото привличане и т.н. Но любовта не е само това. Преди всичко тя е близост на душите. Защото да и аз харесвам Анджелина Джоли, но не съм убеден, че мога да живея с нея, че мога да я обичам. Защото не знам какъв човек обитава това тяло. Тялото е нещо, което остарява и се променя. “Мъжът не обича дна жена, защото е красива, тя е кравсива, защото той я обича.” :-)
Реалният живот има розов оттенък (колкото и да не ми харесва този цвят). Иначе просто нямаше да има никакъв смисъл да се живее. Или поне аз нямаше да виждам такъв.
С прекалено захаросан изказ, но напълно вярно.
Въх, тоз Асен к’ъв идеалист-романтик излезе, при това не толкова романтик, колкото мечтател… И като всички такива - смирено щастлив в заблудата си. Днес, обаче, не го слушай ;)
haha toq alex e prosto srednostatisticheski tarkiat-chekijia s pretencii da znae mnogo / pretencii za golqm jiznen opit. s takiva durveni filosofi kato nego sa pulni diskotekite po moreto lqtoto, s nadejdata da izchukat neshto pod 16 :D zashtoto jenite na 30+ ne mojesh da im probutvash takiva nesvurzani brutveji i da te gledat v ustata, aha. i zatova grozdeto e kiselo looool
otnosno filma matricata i filosofiite po temata - az sum imal opredeleni prejiviavania i moga da kaja che realno sum vijdal samata “matrica” ako moje da se nareche taka izobshto… i niama nishto obshto nito s filma nito s brutvejite na tozi “batko” :)
Ще ми е интересно да кажеш на колко години е въпросният Алекс.
Честно казано, като го описваш и цитираш, звучи като груб и циничен човек, който не умее да оценява случващото се около него.
Разбира се, това е моето тълкуване на твоите постове. Нищо не пречи да съм безкрайно объркала.
Интересно ми е ти защо си губиш времето с него?
И по-ми е интересно, какво е довело до ситуацията, в който той се държи по споменятия начин. Смисъл, дали не е просто начин да те предизвиква и провокира, без на истина да ги мисли тези неща. Ако не е така, ами, какво да се прави, всеки има право на собствено погрешно мнение ;)
Впрочем, много ли му разбира главата от жени над 30, че е почнал и да се изказва така… проесионално?
@Ying Ми така се получи. Обикновено се случва като пиша нещо на подобна тема рано сутрин след нощна смяна.
@Миро Чак смирено щастлив… и заблуден. Заблуден не съм, защото имам достатъчно доказателства за правотата си. Смирен… ами… пламъкът винаги ми е бил слабост, а той никога нее бил смирен. А за щастлив. Ами съм. За мечтател не отричам, както и за идеалист-романтик. И винаги е полезно да се чуе и мнението на романтика, а не само на циника.
@Асен: мир, мир :)) не исках да те засегна, смятам само, че авторката няма нужда толкова от съпричастие, колкото от надъхване… всички мнения са полезни, спор няма; но романтик да убеждава прагматик в каквото и да е, си е ужас и безумие.
На буквалните хора е правилнно, нещата да се поставят в прав текст :)
@Миро Съгласен съм с теб. А и… аз просто направих това, което сметнах за необходимо :-) Прагматик да убеждава романтик също. :-p Въпрос на вяра :-) и липсата и :-)
@Ying: Ся, Алекс, както казах, е готин, интелигентен и интересен (и всъщност филма му беше по-скоро пример). Обаче като се опре до отношения, просто такива няма.
@Миро: Леко не съм сигурна какво да кажа, но благодаря за песента:)
@kmraad: Не е толкова просто, но ми се иска да беше…
@Eneya: На 31 е. Мислех, че не си губя времето. В смисъл, нямах някакви илюзии за любов, но не смятах, че се изключва по подразбиране. А иначе това беше просто разговор. Всичко това го каза без злоба или лоши чувства, просто факти. Не знам от къде тръгна разговорът точно. И, да, според мен част от това е поза. Но не твърде голяма част вярва.
@Асен:Благодаря.
imam smutnoto useshtane che s gornia si otgovor nqkak si potvurjdavash vsichko koeto tozi chovek ti e kazal…
Ам, в какъв смисъл го потвърждавам? Имам предвид, аз не смятам, че той е прав.
Оставаше и това да мислиш.
Това ми е много странно. Някакви такива хора, явно изпълнени с някаква горчилка и горят от желание да я споделят. Хъм.
Да де, и аз все се чудя дали може всичко това да е поза. И съм сигурна, че част от него е, но се боя, че не достатъчно голяма.
Тогава, защо още опитваш?
Предполагам, че все в някакъв момент ще се откажеш.
Все се сещам за една позната, тя казваше, че има два вида хра. Хора слънца и хора водовъртежи. И двата вида привличат хората около себе си. Едните с доброто, което разпръскват около себе си, другите точно с болката, с която обливат близките си, с безбройните начини, по които успяват да ги наранят. И пак не можеш и не можеш да се откъснеш от тях.
Струва ми се, че твоя тип е от втория тип.
Пожелавам ти чудесен уикенд и повече хора от първия тип ;)