God is in the rain…
декември 14, 2006 от Morwen
Това е реплика от един филм. Но днес няма да говоря за филми.
Да, става дума за Бог. Днес една колежка изрази мнението, че е дълбоко вярваща. Дотук чудесно. И че освен това била убедена в съществуването на Бог, дори когато се случвали лоши неща, тя знаела, че той ни изпитвал. Изпитвал ни дали в резултат на нещастията ще се отречем от него. Изпитвал вярата ни. Тук аз не можах да се сдържа и да не споделя, че това ми е леко безсмислен садизъм. Не, не съм ли знаела, че любовта се доказва само в трудни моменти, дори при любовта между двама души било така. Аз съм съгласна. Но не мисля, че и при отношенията между двама души трябва да се създават изкуствени пречки(когато няма такива) само , за да се докаже тази любов. Болно е да се прави така.
Аз сигурно звуча като тотална богохулница. А всъщност не съм. Те са богохулниците. Според мен богохулство е да припишеш на Бог такива низки човешки страсти. Да кажеш, че той те изпитва, за да види дали го обичаш, на практика си играе с теб като отегчена средновековна благородничка с някой от подопечните й рицари. Това е богохулство. Дори атеизмът не е толкова богохулство, доколкото той е просто отричане, а това е клевета. Между другото, аз не съм сигурна, че съм пълна атеистка. Не мога да кажа с чиста съвест, че не съм вярваща поне малко, но със сигурност не съм религиозна. В крайна сметка аз нямам доказателство, че някаква висша или необяснима сила наистина няма. Че нещо не е побутнало Големият взрив или еволюцията, или че цялата тази огромна вселена си няма някакъв вид аморфно съзнание. Или нещо такова. Просто не мога да докажа, че със сигурност не е така. Така че не изключвам тази възможност. Но мога да докажа доста добре, че повечето религиозни богове не съществуват. Че на небето няма ангели с крила, а под земята няма ад. Че жената е не е направена от реброто на мъжа, а той не е направен от кал. Разни такива неща. И за мен е абсурдно, че има хора, които все още възприемат Бог като някакъв вид лелка в детската градина - наглежда те и следи кога ще сгафиш нещо. За твое добро, разбира се. Изпитанията възпитавали духовна сила. Да, вярно е. Мога да го приема така. Но не и че тази духовна сила служи само за да доказваме преданост на Бог. И още нещо. Ако имаме един наистина всеопрощаващ и всезнаещ бог, той не би дал на човек по-голямо изпитание, отколкото може да понесе. Това е… жестоко. Той, да предположим, знае докъде стигат силите на човека, но му изпраща такива изпитания, че на съответният човек му идва в повече и си прерязва вените. Или се хвърля отнякъде, или се нагълтва с хапчета. Не за друго, защото всемогъщият Бог му е предозирал изпитанията. И, между другото, същият Бог после не го пуска и в Рая, щото онзи бил грешник. Не, съжалявам, това не е милостивият Бог. Тук някоя по-различна религия вероятно би обяснила нещо за преражданията, но това не променя особено нещата.
Ако има висша сила, не мисля, че тя би показвала мускули, разделяйки морета и удряйки хора с мълнии. Не би пращала и мана, нито пък златокрили вестители. Това е някаква полукомплексарска демонстрация на сила. Напротив, Бог би си вършил работата (какъвто и да е Големият план) без да се афишира. Ако наистина се намесва, би го правил без да се познава намесата, така сякаш това е случайно съвпадение. Затова аз по-скоро бих видяла Бог в красивите до невъзможност червени залези, отколкото в разделеното на две Червено море. Повече в ирониите на живота, отколкото в пророческите сънища. Повече в способността ми да се съмнявам в него, отколкото в тази да му се подчинявам. Каквото и да е той. Или тя. Всъщност би било доста жалко ако може да се определи в мъжки или женски род. Ако го има.
God is in the rain…
За да се нарече човек “атеист” трябва да е сигурен в липсата на Бога.
Трябва да е оглеждал този въпрос от всички страни, да се е интересувал, чел, медитирал, обсъждал…
И в крайна сметка да е дръпнал чертата и да е казал “Мамка му, Него го Няма”.
или както казал Ницше “Бог умря”.
Другите типове които все още не са наясно накъде са, все още се чудят има ли Бог или няма, дреме ли му на божественият му Шлифер за тях или не, се наричат агностици. Те не го приемат, не го отричат. Абе неутралност, един вид Швейцария, но не на Балканите.
Моето лично мнение за Бога, си го съставих един ден докато подрязвах едно пълзящо растение.
То имаше две алтернативи, да се шмугне в съседните храсти и да се отърве от жегата, освен това храстите се поливаха редовно.
Другия вариант беше да пълзи по напеченият каменен зид и да пада към не по-хладният тротоар.
Без съмнение аз бях малък Бог за него растение. Поливах го, подрязвах го и се грижех за него.
Без мен то нямаше шансове.
От друга страна фактори определени ме караха да принуждавам него растение да си пълзи към горещия зид а не към хладният растителен рай на метър от него.
Предполагам, че нашите разминавания с един евентуален Бог са поне толкова големи колкото между градинаря и едно растение. Те не могат да се комуникират, не могат да се разберат. Градинаря налага своята воля на растението без да му дава каквото и да било обяснение. Неговите решения са невероятно нелогични за растението. Но дори и да имаха някаква форма да си общуват, как градинаря би обяснил, че прави това за пари, какво е това пари, какво е това началник, защо на този началник трябва да се подчиняваш…
Разминаването между нас и Бога сигурно са прекалено големи, или както беше казал Карлос Кастанеда ” Много малка част от Него е човешка ”
Ако приемем че Той не е ексклузивен Бог на хората, тогава има доста голяма логика да не се занимава определено с нас, а да си гледа Вселената да си функционира добре, по негов модел и под негов надзор.
Дребните ни смешни ежедневни проблеми едва ли го засягат много.
Все пак “Всичко е суета и суета на суетите”
(Всички цитати вероятно са поразително неточни, но звучат горе долу така)
Хм, с твое позволение ще сложа този коментар в моят блог.
Завиждам ти за начина по който подреждаш буквите (благородна завист естествено хехе)
Но предполагам това качество си има и свойте неприятни последици (като например възглед върху света който те кара да се чувстваш странен, различен и доста самотен)
поздрав и късмет
vsushnost dobre kazano morwen.
razsujdeniata ti se pokrivat s moiata pozicia po tezi vuprosi v goliama stepen. estestveno, ne odobriavam zaglavieto :D
@deemstr
А това с растението всъщност е един гениален пример, който много добре обяснява разликите при различните нива на съзнанието…
Благодаря за разбирането и естествено, че можеш да сложиш коментара в блога ти.
@kmraad
Значи имаш правилна позиция по тези въпроси:РРР (ма съм и нахално самодоволна…) А заглавието… харесвам топлите дъждове, пък:Р
“I, like God, do not play with dice and do not believe in coincidences”
Ако трябва да дам цитат от същия филм :-)
Всъщност за човек обвиняван доста често, че е романтик и дори заклеймяван като поет имам доста странен поглед върху света.
Аз лично за себе си мога да кажа, че съм вярващ, но не съм религиозен.
Не, не можеш да ми докажеш, че на небето няма ангели с крила. Но това е спор, който няма как да завършим, тъй като аз самият не мога да ти докажа, че има. Освен това Раят чака затворен докато дойде Съдният ден.
А и какво е образът на религиозният бог, ако не просто човешкото желание за богоподобност, приписало антропоморфни черти на Всемогъщия.
Откъде знаем за това какво е Бог? От неща сътворени от хора. В Библията има книги, които са махани и добавяни от различни Събори по различно време, дори и преди раждането на Христос и Новия Завет. Въпрос на политика.
Дали или не Бог изпитва вярата ни с пречки по пътя ни… не знам, аз самият преживявам (все още) една от най-тежките години на живота си до момента и не съм се отказал от Него. Все пак има една цяла книга в Библията, където основната тема е иманно това. Книга на Йов. Никога не съм я харесвал и никога не съм вярвал в нея. Има една друга книга по въпроса: “Йов: Комедия за справедливостта”(кой знае защо преведена на български като “Спечели облог за сатаната”) на Р.А. Хайнлайн.
Изпитанията са онези неща, които ни правят по-силни. (по Ницше), естествено ако не ни убият. Но НЕ, ако ние сами решим да избягаме от тях. Аз лично смятам, че ако изобщо изпраща изпитания от този сорт, Бог не би пратил изпитания, с които не бихме могли да се справим. Всеки от онези, които споменаваш в поста си се е предал. Избягал е. Отказал се е. He has taken the easy way out. А това не значи, че не е можел да се справи. А че не е потърсил достатъчно.
А това вече е грях.
Аз лично съм вярващ християнин, а Иисус е казал: “Дойдох Нов завет да ви дам.” А всичко в поста ти говори за старозаветния Бог, не за онзи, който е решил да жертва част от себе си, за да спаси другите. Защото той е оставил хората сами да съградят съдбата си. Не вярвам, че “така е писано”, не вярвам и в случайности. Всяка “случайност” е просто резултат от поредица причинно-следствени връзки. И тъй като вярвам, че един ден ще застанем пред Него за да отсъди делата ни няма как да ни съди за нещо, което Той е казал, че ще се случи.
Аз като теб също виждам величието Божие именно в Неговите творения, а не в делата приписвани му от хората. И затова на повечето снимки, правени от мен, няма хора.
Мисля, че си срещнала с едно доста ограничено, да река сбъркано разбиране на Бога, което организдираните религии, особено християнството и исляма предлагат. А истината за Бог е много по-сложна и тя зависи единствено от теб. Ти създаваш Висшата сила в процеса на нейното постигане. Тя никога не е една и съща з всички и всеки опит да се облемче в канонични дрешки е безсмислен.
Мосля, че ще ти е интересно едно мое размишление по темата Пътят към Бог или както-там-му-е-името
В него има и линк към един нелош тест, който да ориентира с коя религия човек би се чувствал добре. Моите резултати бяха окуражаващи ме, защото ми дадоха отговори на мои въпроси и ме окуражиха да продължа в посоката, в която бях тръгнала в търсенето на Бога-или-както-там-му-е-името
@veni
Хм, на теста излязох хуманист. (Your ideals mostly resemble that of a Humanist. Although you do not have a lot of faith, you are devoted to making this world better, in the short time that you have to live. Humanists do not generally believe in an afterlife, and therefore, are committed to making the world a better place for themselves and future generations.20% spiritual.80% reason-oriented.) Като се замисля е доста вярно. А и на теста почти нямаше въпрос, на който да се двоумя. И много ми хареса това, което си казала в ентрито си за пътя към отвъдното:)
@Асен
Да, вероятно, относно Рая и ангелите можем да спорим безкарйно, без да стигнем до съгласие. Макар че не казваш нищо за ада:Р
Да, и аз смятам, че религиозният Бог е твърде много творение на хората.
А що се отнася до изпитанията - всъщност имах предвид, че тяхната идея не се връзва конкретно с тази за всезнаещия и милостив християнски бог. Да, може би за старозаветния, но мисля че тези определения могат да се съотнесат към цялата Света Троица.
Между другото, по темата за религията наскоро четох едно интересно като идея ентри:
http://nolimit.cult.bg/presscenter/?p=298#comments
Наивно е да се разсъждава за Бог като за личност, която си “играе” с нас. Боцжествената субстанция е абсолютна сусбтанция, т.е тя не се нуждае от никой и нищо, за да съществува, тя е Изворът, а не някаква цел. Бог е вселенският Разум, който по някаква странна причина е решил, че трябва да те има точно теб, тук и сега и, че трябва да пишеш този блог и да четеш коментара ми. До тук са довели много случйности, естествено. Според мен Висшият разум, който никога няма да можем да разберем, именно защото е по-висш от нас, системно и прецизно се бори с хаоса във Вселената, който е обратното на Бог, т.е бори се и с неорганизираните случйности. Нека не забравяме, че няма ненакзано зло…
@Тихомир
Ако някой е решил нещо да се случи, то не се случва случайно.
Организирани и неорганизирани случайности?!?!?!?
А и последната ти реплика винаги се оправдава в оригиналния си вариант за съжаление. “Няма добро останало ненаказано”. За наказанията над злото можем само да вярваме.
@Morwen
За ада…ще си говорим следващия път, когато успея да си претоваря крака толкова.
Много ни пречи, че нямаме контакти с извънземните :(
Морве, това беше страхотно! Впечатлена съм, да знаеш! :)
Много ми е съвестно, обаче за втори път покрай купищата спам изтривам и смислени отговори. С други думи, големи извинения на Komrade и нали знаеш, че не беше нарочно? Съжалявам:(
Чисти го този спам бре ;)
Иначе…
Ти си агностицик или поне аз с такова впечателение останах. Може и да бъркам, разбира се.
Иначе съм съгласна, Религиите са абсурдни. Но пък да обявниш БОг е като да обясняваш цветовете на човек, който никога не ги е виждал.
А колко до Ницше.
“Бог е мъртъв” - Ницше
“Ницше е мъртв” - Бог
винаги ми е харесвало ;)