Отнесени мисли

Преди няколко дни осъзнах, че не искам да остарявам нито като цървул,  нито като катедрала.  Искам да остарея като градски фонтан. Далеч не толкова величествен като катедралата, но някак по-човешки. Не олицетворява духовното израстване и силата на вярата, просто пръска вода. И хората хвърлят монети в него и се надяват да им се изпълни желание. По същество това е, което правят и катедралите, но в по-усложнен вариант. Градският фонтан не претендира да е Божият дом на земята, просто място за срещи. Такива неща.