Леко криминале с чиклит елемент

„Около 9,15 на 27.12 в заведението „Грифин“ на „Неофит Рилски“ и „Ангел Кънчев“ забелязах, че ми липсва раницата заедно с портфейл с около 35 лева, лична карта и други вещи.“
Това трябваше да го пиша три пъти в различни варианта.  С леко счупена химикалка. На разядено бюро. Предисторията е, че ми свиха раницата. Бях си я [...]

Прочетете пълния пост »

И после той каза…

Това е някаква ирония. Точно когато ми е най-притеснено заради отношенията ми с него, всички започват да ми говорят за връзки, любов и прочие. И точно когато се зарекох, че повече никакви мъже, той се появи. Мамка му, когато съм толкова крещящо сама, няма никой, а когато реша, че мъжете са загубена кауза, те внезапно [...]

Прочетете пълния пост »

God is in the rain…

Това е реплика от един филм. Но днес няма да говоря за филми.
Да, става дума за Бог. Днес една колежка изрази мнението, че е дълбоко вярваща. Дотук чудесно. И че освен това била убедена в съществуването на Бог, дори когато се случвали лоши неща, тя знаела, че той ни изпитвал. Изпитвал ни дали в резултат на [...]

Прочетете пълния пост »

Две късни и среднощни

Мисля, че вече съм стара за 8-ми декември, а и за някои други неща. Имам предвид, всъщност съм много доволна от прекарването на 8-ми декември, което включваше ходене на китайски ресторант (единствения вид свободно заведение без резервация на тази дата… Е, освен Макдоналдс вероятно…) заедно с Дима, Никола, Валери и Гаро. А Никола се държа много разбрано, [...]

Прочетете пълния пост »

Отнесени мисли

Преди няколко дни осъзнах, че не искам да остарявам нито като цървул,  нито като катедрала.  Искам да остарея като градски фонтан. Далеч не толкова величествен като катедралата, но някак по-човешки. Не олицетворява духовното израстване и силата на вярата, просто пръска вода. И хората хвърлят монети в него и се надяват да им се изпълни желание. [...]

Прочетете пълния пост »

Този вид носталгия

Напоследък ме е обзела носталгия. Не по социализма, не по училище, дори не по лятото.
А по онези прости и откровени отношения, които най-лесно се обобщават с думата близко приятелство. Да кажа, че вече нямам приятели би било много излишен мелодраматизъм. Но имам все по-малко близки такива. Защото когато виждаш някой веднъж на две седмици някъде [...]

Прочетете пълния пост »