Posted in Дневник on декември 29, 2006 | 2 Коментара »
“Около 9,15 на 27.12 в заведението “Грифин” на “Неофит Рилски” и “Ангел Кънчев” забелязах, че ми липсва раницата заедно с портфейл с около 35 лева, лична карта и други вещи.”
Това трябваше да го пиша три пъти в различни варианта. С леко счупена химикалка. На разядено бюро. Предисторията е, че ми свиха раницата. Бях си я [...]
Posted in Дневник on декември 19, 2006 | 5 Коментара »
Това е някаква ирония. Точно когато ми е най-притеснено заради отношенията ми с него, всички започват да ми говорят за връзки, любов и прочие. И точно когато се зарекох, че повече никакви мъже, той се появи. Мамка му, когато съм толкова крещящо сама, няма никой, а когато реша, че мъжете са загубена кауза, те внезапно [...]
Posted in Странични размисли on декември 14, 2006 | 12 Коментара »
Това е реплика от един филм. Но днес няма да говоря за филми.
Да, става дума за Бог. Днес една колежка изрази мнението, че е дълбоко вярваща. Дотук чудесно. И че освен това била убедена в съществуването на Бог, дори когато се случвали лоши неща, тя знаела, че той ни изпитвал. Изпитвал ни дали в резултат на [...]
Posted in Без категория on декември 11, 2006 | 4 Коментара »
Мисля, че вече съм стара за 8-ми декември, а и за някои други неща. Имам предвид, всъщност съм много доволна от прекарването на 8-ми декември, което включваше ходене на китайски ресторант (единствения вид свободно заведение без резервация на тази дата… Е, освен Макдоналдс вероятно…) заедно с Дима, Никола, Валери и Гаро. А Никола се държа много разбрано, [...]
Posted in Блуждаещи on декември 4, 2006 | Няма коментари »
Преди няколко дни осъзнах, че не искам да остарявам нито като цървул, нито като катедрала. Искам да остарея като градски фонтан. Далеч не толкова величествен като катедралата, но някак по-човешки. Не олицетворява духовното израстване и силата на вярата, просто пръска вода. И хората хвърлят монети в него и се надяват да им се изпълни желание. [...]
Posted in Без категория, Дневник on декември 3, 2006 | 3 Коментара »
Напоследък ме е обзела носталгия. Не по социализма, не по училище, дори не по лятото.
А по онези прости и откровени отношения, които най-лесно се обобщават с думата близко приятелство. Да кажа, че вече нямам приятели би било много излишен мелодраматизъм. Но имам все по-малко близки такива. Защото когато виждаш някой веднъж на две седмици някъде [...]
 | Dr. Who on Феминизмът, морс… |
 | UZUMAKI on Негативно за … |
 | Мицева on Денят Пи |
 | Denia on Феминизмът, морс… |
 | Петър Пенч… on Отново билярд |
