Posted in Дневник on октомври 30, 2006 | 4 Коментара »
Е, трябваше да се сетя на годишнината, но явно никога не ми идва умът навреме…
Та, на 23-ти октомври миналата година написах първото си ентри. Всъщност винаги съм възприемала този блог като дневник. Като малка няколко пъти започвах да си водя дневник, но после преставах. Простата и леко срамна истина е, че имах ужасно грозен почерк, [...]
Posted in Дневник, Странични размисли on октомври 27, 2006 | 5 Коментара »
Нека заглавието на ентрито не ви обърква, и аз съм потомствена софиянка. Обаче понякога малко ме става срам от това.
Случката беше следната - една колежка беше насъбрала на Поли, една от шефките ни (всъщност идея си нямам дали Поли е точно шеф, но все тая, на някаква по-отговорна позиция е). Поли й правела необосновани забележки. Не [...]
Posted in Блуждаещи, Дневник on октомври 27, 2006 | 3 Коментара »
Преди години на въпроса дали съм интровертна или екстравертна с лекота бих отговорила “интровертна”. И в училище, и в университета едва намирах с кого да си говоря. После обаче намерих хора, близки по усещане за живота и по някое време се усетих, че съм готова на какви ли не компромиси за да намеря време да [...]
Posted in Дневник on октомври 18, 2006 | 2 Коментара »
От няколко дни съм болна. Вчера окончателно ми падна гласът и престанах да мога да дишам нормално, така че реших да се кротна у нас. От една страна това е чудесно - цял ден за книги и компютър, топло легло и топла супа. И най-накрая да си отспя като хората. От друга, изведнъж всичко това ми се [...]
Posted in Дневник on октомври 14, 2006 | 4 Коментара »
Пак ходих на бой с възглавници. Този път ми се видя изморително и малко безсмислено, но пък видях Или. Донесе ми огромен слънчоглед и ми показа, най-чудесното дърво в парка. Едно от онези екзотични дървета с леко възлести и усукани клони. Беше израстнало точно като естествена беседка. Промушваш се под клоните и се озоваваш под [...]
Posted in Дневник on октомври 4, 2006 | 3 Коментара »
Понякога просто не се получава. И двамата сме свестни хора. Но повече поотделно, като че ли, а не заедно. Дори не мога да кажа дали решението беше мое или негово. Но едно такова уклончиво, довършвайки си взаимно по-страшните изречения, ние скъсахме. И въпреки, че бях толкова убедена, че така е по-добре, това не успя да направи нещата [...]
 | Dr. Who on Феминизмът, морс… |
 | UZUMAKI on Негативно за … |
 | Мицева on Денят Пи |
 | Denia on Феминизмът, морс… |
 | Петър Пенч… on Отново билярд |
