Полурожден ден

Днес имам полурожден ден. В смисъл, точно половин година от рождения ми ден. Този ден обикновено ме кара да се замислям, също като рождения ми ден. За лятото, което ще свърши. И за това, че вече съм по-близо до 26, отколкото до 25. Някаква символична граница на безгрижието ми е.  Защото аз дори физически не понасям студа, а кой ли въобще понася остаряването? И, разбира се, плахо и по терлички се промъква печалната равносметка за това какво съм направила в тоя не чак толкова кратък живот, какво и кого имам. 

Обаче… отказвам да го мисля. Днес ми пратиха хубава и всъщност доста мъдра песен. Смятам да слушам музиката в ума си, а не тишината в него. Мисля да отида до Славейков да се видя с Лили, да я почерпя с възможно най-неадекватните бонбони (примерно ментос, не че са бонбони) за полурождения си ден, а после да отида на кино. Сама, няма с кой, всички са или заети или далеч. Обаче всъщност киното наистина няма нужда да е групово занимание. И мисля да се чувствам добре  и така. Само трябва да си измисля филм. Засега се колебая между Вечният градинар и Тристан и Изолда. Ще видим.

Получих и чакано писмо, но… иронично е, когато писмата пристигат, след като вече знаеш отговора, за който си питал. Все някога ще го прочета, но не сега.

Песен на деня: Whiteney Houston - One moment in time