Добре де, какво му става на целия свят? Защо половината хора не осъзнават, че останалат половина просто не желае да се занимава с тях? Не желае да знае от каква музика изпадат в душевно изпразване като я увеличат докрай, не желае да знае кой точно ги е убил на поредната пуцалка и какво точно ще направят те с него и роднините му от женски пол, или пък колко неземно смешно нещо са казали на продавачката в бакалията на долната улица? Нямам предвид близките ми приятели, тях мога да ги слушам да разсъждават и върху степента на зеленост на доматите в близкото Фантастико. Е, поне известно време. Обаче някакви напълно непознати считат, че са в правото си да заемат целия звуков фон, с произвежданите от тях глупости.
Започна се с това, че квартирантите на баба ми от партера имаха вихрен купон, който нищо не можеше да спре. Половината репертоар беше от музикалната помия, наречена чалга, при това от откровено по-мръсната й част. Чуваше се чак до нас, а ние сме на третия етаж. След като баща ми им правеше забележка, те намаляваха за по десетина минути и после пак същото. Какво като си му говорил, то мозъкът му явно се е спихнал от децибелите и не задържа много… И така докато в пет сутринта не дойде полиция. Е, предполагам, че след това ще бъдат изгонени, но не е в това идеята.
В интернет клуба, в който аз се опитвам да чета нещо, няква висша мозъчна дейност да развивам и т.н., куп запалени геймърчета си викат, обяснявайки на седящото през два компютъра „копеле“ (вероятно човекът си е съвсем законно роден, но те така твърдят) да дойде да го спасява, щото майката му се е..ла (подозирам, че и майка му е достолепна жена, която не прави такива неща, но пака казвам, той така твърди). Служителката на клуба, стояща в стаята дава своя принос като с някакъв гологлав тип провеждат емоционален разговор, съпроводен с взривове смях.
В службата от време на време колежката Роси проявява дразнещото схващане, че ако каже нещо с максимално силен глас, то няма да звучи глупаво. А то просто звучи много силно.
Винаги са ми били странни и хората, които застават по средата на автобуса и заставят целия рейс да ги слуша. Да оставим това, че било невъзпитано. Но как можеш да се чувстваш комфортно да размахваш личния си живот като … прани гащи на дръжка на знаме?
Та така. Открих, че Rescue me на Bell Book & Candle заглушава доста успешно по-тихите шумове. Искам тишина. Искам да си чувам мислите. Някой ден ще бъде тихо. И аз най-накарая ще успея да се разбера със себе си.
Песен на деня: Bell Book & Candle - Rescue me
Без да искам да звуча грубо или за обиждам, но за интернет клуба не сте права.
Допускам, че звучащата грубо съм аз. Но така го чувствам. Не мога да възприема, че е толкова безусловно нужно за една игра да крещиш всеки път като стане нещо хубаво или те застрелят. При това с тези изрази. Е, в конкретния случай не беше толкова зле, но в клуб съм чувала такъв език, от който биха се изчервили и обръгнали каруцари.
Половината свят е убедена, че другата половина се върти около нея. Надежда за спасение няма.
Аз пък съм на мнението, че за интернет клубовете е съвършено права. Изключения разбира се има, но в повечето клубове (a.k.a. зали) обстановката е точно такава.