Feed on
Публикации
Коментари

Архив за юни, 2006

Усмихвай се, а? Знам, че можеш. Хайде сега. Голяма усмивка.  Не така, изглежда сякаш се зъбиш. Усмихвай се, дори да е само с уста, без очи. Всъщност без мимически мускули, очите не могат точно да се усмихват. Това е единственият начин. Как да няма на какво? Винаги има. Намери нещо, което да ти харесва. Пробвай с гобленчета, [...]

Read Full Post »

Видях жена, която продаваше букети от изсъхнали диви ягоди. Мисля, че вече знам кое е моето цвете.

Read Full Post »

Ето от такива мъже.
Значи, тези, поради липса на друго полово определение, мъже, някоя нощ след петата ракия (купена незаконно, тъй като са били под 18) и третото порно са решили, че са перфектните свалячи. Толкова са добри, че ще направят организация, имаща за цел да обучава разни други ламери как да се превърнат в мечтата на [...]

Read Full Post »

Добре де, какво му става на целия свят? Защо половината хора не осъзнават, че останалат половина просто не желае да се занимава с тях? Не желае да знае от каква музика изпадат в душевно изпразване като я увеличат докрай, не желае да знае кой точно ги е убил на поредната пуцалка и какво точно ще [...]

Read Full Post »

Напоследък непрекъснато имам чувството, че вече съм преживявала това.  Виждала съм някъде хората, с които тепърва се запознавам. По телевизията като че ли дават само повторения. Спъвала съм се и преди на същото място… Вероятно е остра форма на недостиг на микроелементи…
А всъщност всичко е различно. Има моменти, в които имаш желание да си тръгнеш, просто защото [...]

Read Full Post »

И още саморъчно написано хайку, по-голямата част от което вероятно въобще не се класира за такова. Ден за графомания. Но все пак аз вярвам, че трябва да има един-два стиха, които  по случайност са се получили добри. Само че нямам идея кои. Колко жалко.
Старите рани
все още кървят нощем.
Цъфтя в червено.
Отвори очи.
Ако не те ослепи
ще видиш слънце.
 
Светлината [...]

Read Full Post »

Тъжно е когато се сещаш за някого поради факта на неговото вече неизбежно и непоправимо отсъствие.
Всъщност помня чичо Калин най-вече от детските си години. Той не ми беше истински чичо, беше кум на майка ми и баща ми, но бях свикнала да му казвам така. Макар и веднъж да имахме дълъг разговор, в който той [...]

Read Full Post »

Ето това ентри в ENEArt ме накара да се замисля по въпроса всъщност.
Децата се възприемат като много чисти и мили същества, които не са способни да навредят никому. Но децата не са точно това. Те са беззащитни и безобидни за света, да. Защото просто нямат силата да навредят. Но ако имаха, щеше да е страшно. [...]

Read Full Post »