Марихуана и рождени дни

Вчера за пръв път опитах марихуана. Всъщност почти погрешка. След като останахме само двамата с колегата Димитър в офиса за късните смени, той ме попита щяла ли съм да имам нещо против ако запуши. Не, всъщност не, може би било по-добре да ме изчака да си тръгна. Трогната от тази загриженост, аз настоях, че не, спокойно сега, баща ми пуши тютюн за лула с мирис на чорапи, та една цигара ли толкова ще ми пречи. И колегата запали. Странен мирис един такъв, и той миришеше на чорапи… И цигарата беше подозрително тънка, но реших, че я е взел от някоя от колежките. И с целия си акъл наивно попитах каква марка е цигарата. Отсреща ме посрещна ококорена физиономия и отговор “Каква марка бе, това е трева!”. И предложението да пробвам. В първия момент по рефлекс отворих уста да откажа. Обаче истината е, че винаги съм искала да опитам (ок, не винаги, сигурно в детската градина не ме е блазнело) просто за да мога да преценя сама, а не да се чудя дали да вярвам на онези, които я приравняват със смъртните грехове или на онези, които се кълнат в нея. И опитах. Обаче… ми, нищо. Само ми стана лютиво на гърлото и имах чувството, че изпускам дим и през ушите. И изпратих на Мор едно доста алогично доказателство на задача (което може би дори е вярно, само дето за да се докаже трябва да мине около Великата теорема на Ферма, примерно), но подозирам, че не беше от цигарата.

А днес петима човека, които познавам, имат рожден ден. Първият е гореспоменатият колега, вторият е Ники, който става на 29, но изглежда като наскоро завършил гимназия и има навика да се колебае между демонстративен непукизъм и изненадващи изблици на емпатичност, близнаците, които са толкова различни един от друг, че след време започваш да се чудиш как си ги бъркал в началото и накрая Невена, която прелетя през компанията, избра си момче, след което пътищата ни се разделиха. Да им е честито, първите четирима дори ще черпят:)