Криле
януари 31, 2006 от Morwen
Това е нещо, което съм писала отдавна, но този пост ми напомни за него. Може би човек оценява топлината най-добре, когато трепери от студ. И трябва да си се чувствал вледенен за да я усетиш… В крайна сметка, май наистина се случи…
Погледна ме тъжно и каза, че си с пречупени криле. Дори нямаше нужда да го казваш, усетих го само от погледа ти. Все едно виждах влачещото се по земята крило. И няколко падащи на земята пера заедно с капка кръв. Съжалявам за това, нали знаеш. Не искам да те боли.
Но истината е, че стоях там и ти завиждах почти неприкрито. На мен никой не ми е прекършвал крилете, да. На никой дори не му е хрумвало. Защото никога не съм имала такива. Дяволите го взели, аз съм като някакъв абсурден пингвин. Би трябвало да е птица, но определено не лети. И си стоя там с глупавите си пингвински криле и знам, че никой никога няма и да докосне тази ненужна имитация. А ми се иска да мога да летя. Но дори е смешно да опитвам. Да размахвам непригодените си за летене крайници в жалък опит да наподобя това, което правят другите.
И аз се утешавам, че поне не могат да пречупят моите криле. Не мога да падна от високо, тъй като просто ще съм здраво стъпила на земята. Няма да бъда наранена. Толкова безопасно, толкова благоразумно, толкова жалко…Смешен пингвин. Тъжен пингвин. Не, не ми казвай, че греша. Не давай на пингвина рибка. Не е това начинът.
Ти сви раненото си крило и седна до мен. Добре, съгласи се, но пингвините плуват. Крилете им служат все за нещо. Да, прав си, плувам. И крилете ми служат. За да потъвам все по-дълбоко и по-дълбоко. За да мога да стигна до най-тъмните бездни. До най-студените дълбини. Какво толкова, трябва да свикна със студа, това е естествената ми среда, нали? Студено, толкова студено.
Ти ме придърпа към себе си и обгърна раменете ми с топлите си ръце. Облегна глава на мен и каза, че сега и ти не можеш да летиш, така че ще останеш за известно време. Знаех, че раните щяха да зарастнат и щеше да си отидеш. Твоите рани, моите щяха да си останат. Но няма значение, вече не беше толкова студено. Поне за известно време. Аз се свих до теб и престанах да треперя.
Много ми хареса. Тъжно, но много красиво.
Знаеш, че съм ти почитателка =) и все се надявам да прочета още нещо:)
Благодаря ти много:)
Как да нямаш криле, бе дружка, аз какво, халюцонирам ли?
Гледай внимателно.
И аз не знам вече, но поне е хубава халюцинация:)