Троен рожден ден и динамичен психотренинг

Уикендът ми беше един период, в който осъзнах, че на денонощието са му малко 24 часа, поне през почивните дни. Трябват ми толкова само за да си отспя:)

Както и да е, тъй като в петък бях нощна, в събота спах до следобед, после правих компания на баща ми и братовчедите от Плевен и разбира се, позакъснях за купуването на общия подарък на Гибли. Най-забавното е, че след като купих подаръка и минах през Славейков отново срещнах баща ми и братовчедите, които също решили да пообиколят града. Както и да е, след връщане до къщи и епично търсене на място за опаковане на подаръка (на едно място ми го опаковаха потресаващо некадърно, но на следващото беше чудесно), аз успях да стигна с голямо закъснение до Ян. След това имаше ядене, пиене, неприлични фотосесии и вечер на най-тъпите филми в по-новата история. В едната стая се гледаше Blood Rayne, а в другата - Jesus Christ Vampire Hunter. Въобще разбити илюзии, спазми на коремните мускули от смях и всичко както си трябва. Мор получи книга с оригами, която дори май си искал самият той, което рядко му се случва. Социалният живот на Ян пък отиде на кино с получаването на Guild Wars, дано от време на време праща сигнали, че е жив.:Р A Ян и Гибли имаха обща торта с числото 50, защото и двамата ставаха на по 25, много ме трогна.

В неделя имахме някакъв тийм билдинг (динамичен психотренинг му викали… май), който имаше и забавни неща, макар че в началото имаше нещо като топ 5 на издънките, в които влизах и аз, та леко се депресирах. После май си го изкарах на колегата Петко в една от игрите. В нея той трябваше да изнесе някакъв доклад за кафето, а аз трябваше всякак да му преча да го направи. Съответно аз започнах да го затапвам нахално на всяко изречение, а той си нямаше и идея, че така е по сценарий и почти се отказа, гледайки ме ужасено. После дори ми беше малко съвестно. Най-култови обаче бях колегите Хриси и Димитър. Тя се опитваше да му изнесе някакъв доклад за хомосексуалните връзки, а той непрекъснато я прекъсваше с двусмислени коментари и нахални комплименти. Въпреки, че тя беше наясно каква е идеята, все пак не можа да се удържи да не му се връзва. Накрая на гърба на всеки залепиха по един лист и останалите трябваше да напишат по нещо положително за него. Аз събрах две-три “отдадена”(май забелязаха, че се сдухах в началото), едно “прогресивно-агресивна” (трябва да беше Петко, когото отчаях при доклада), три “весела” (това само иде да покаже, че спокойно можеш да работиш с някого 4 месеца и въобще нищо да не знаеш за него), едно “забавна” (да, явно се хиля твърде много), “glorious” (дали в смисъл на възхитителна или в смисъл на подпийнала, кой знае…) и “душица малка” (честно казано това дори леко ме трогна, защото подозирам, че е донякъде искрено). Снимаха ни и с камера, някой трябва да унищожи записите… Всичко това само ме накара да осъзная колко различно от това което си представям и усещам всъщност изглеждам за другите.

Освен това беше уикенд за странни послания. Колегата Митко написа на балона ми “there&back again goes my understanding of pain!”.  Предишната вечер аз пък бях написала на чашата си “В кого вярваш? На какво се надяваш? Колко обичаш? Как? Кога ще забравиш? Къде беше преди 1024 дни?”. Малко е дълго, като се има предвид, че повечето хора си пишат само имената, но пък графоманията трябва да избива все някъде…

Песен на уикенда Fool’s Garden - Lemon Tree.