Край на среднощните излияния…

Махат нощните смени (отново). Това значи, че ще имам по-малко свободни дни и ще е по-натоварено, но пък няма да си сбърквам усещането за ден и нощ и биологичният ми часовник да се проявява като бомба с часовников механизъм. И че няма повече да пускам странни постове по времето когато всички нормални хора в тази [...]

Прочетете пълния пост »

Криле

Това е нещо, което съм писала отдавна, но този пост ми напомни за него. Може би човек оценява топлината най-добре, когато трепери от студ. И трябва да си се чувствал вледенен за да я усетиш… В крайна сметка, май наистина се случи…
Погледна ме тъжно и каза, че си с пречупени криле. Дори нямаше нужда да го [...]

Прочетете пълния пост »

Носталгия с леки прекъсвания.

Днес ходих в апартамента на баба ми и дядо ми. Квартирантите са напуснали и трябваше да се пооправи.  И когато отидох ми се видя толкова познато и толкова чуждо едновременно. Същата кооперация, но с нова тежка и грозна врата. Същите мебели, но леко разместени. Същото място, но без хората. Едно време ходех с огромна радост, [...]

Прочетете пълния пост »

Драма

Нашите са ми бесни, защото съм изпуснала срока за магистратурите. Видях Дил с новата му приятелка. Спах с Браги.
Да, звучи драматично. Само че на мен ми трябва по-малко драма в този живот, ако го искам в нормални размери. 
В понеделник ще отида да се запиша за изпит за летния семестър на магистърските програми. Разбира се, има шанс [...]

Прочетете пълния пост »

Умалителните

Напоследък съм започнала много да се нервя на умалителните. Малко ми е съвестно, защото хората ми казват с най-добри намерения, „лекинка и мекинка“, а аз едва се сдържам да не пусна саркастичен коментар. И когато започнат да ми обясняват, че трябва да идем на „дискотечка“, където пускат хубава „музичка“ съвсем ме губят за идеята. Или [...]

Прочетете пълния пост »

…и седалгин…

Толкова ме боли глава. Сякаш е пълна с нещо, което ме натиска отвътре. Боли.  Дори не знам защо го пиша това, не спада към интересните или пък знаменателните факти, но да му се не  види, така ме боли глава. Боли, боли, боли. Искам лекарство. Искам да спре. Принципно смятах да ходя в Рол да гледаме [...]

Прочетете пълния пост »

Два месеца

Днес стават два месеца. Два месеца откакто той гледаше на кръв онзи сервитьор, който всъщност много съвестно си изпълняваше работата и стърчеше до нас в очакване. Два месеца откакто аз възмутено му обясних, че не може да ме целува само шест дни, да му се не види, шест дни, аз нали споменах, че са шест [...]

Прочетете пълния пост »

Троен рожден ден и динамичен психотренинг

Уикендът ми беше един период, в който осъзнах, че на денонощието са му малко 24 часа, поне през почивните дни. Трябват ми толкова само за да си отспя:)
Както и да е, тъй като в петък бях нощна, в събота спах до следобед, после правих компания на баща ми и братовчедите от Плевен и разбира се, [...]

Прочетете пълния пост »

Нощна смяна или някой трябва да мине на прозак

Късно е. Или рано, в зависимост от гледната точка. Офисът е съвсем празен, по улицата няма коли, а светлините са някак… формални. Сякаш светят по навик, а не защото са потрябвали на някого. Никой не минава под сменящите се цветове на светофара, уличните лампи осветяват пустите тротоари. Имам чувството, че всъщност други хора няма. Че [...]

Прочетете пълния пост »

Нервно и треперливо…

Нервно ми е. Дразни ме музиката във офиса, поне когато не е правилна, а тя твърде рядко е. Дразни ме новата членка на форума ни, която се държи като 12-годишна, пуска постове в стил „яааа, а за какво си говорите тук“ и смята, че U2 и Depeche Mode свирят метъл. Дразни ме онзи сбъркан момък, [...]

Прочетете пълния пост »