Котки

Днес бях на изложба на котки заедно с още шест човека от форума. Повечето котки имаха вид на много сбъркани пекинези (защо се счита за толкова фешън котката ти да е с козина като хипи и с вдлъбната муцуна?), но имаше една много правилна, която приличаше на котешкия аналог на мастиф. На снимката не личи точно колко дебела и невъзмутима беше, но тя беше наистина много пухкава и непукист. По някое време Лили дойде и ме сграбчи за ръката, като настоятелно ме задърпа с репликата, че са намерили котка точно като за мен. Когато я последвах, тя ме заведе до клетката на една котка, където освен стандартния надпис “Не пипайте” имаше добавено и “Мрази мъже”. Качихме се и до изложбата с восъчните фигури, но бяха малко и не особено интересни според мен. И навсякъде пъхат Хари Потър, имаше негова, на Рон, Хърмаяни, Хагрид и още няколко персонажа фигури. Да му се не види, консерва с копърка да отвориш, сигурно и от там ще излезе Хари Потър. Само Бийтълс ми харесаха, макар да бяха от мустакатия си период.

Запознах се и с новата членка на форума ни - Сайбериън (а.к.а. Вася). Знам ли, хем е много симпатично момиче, хем ми се видя малко изкуствена. Но предполагам, всички сме били така в началото преди да се опознаем. С времето ще стане ясно кое е повече в нея.

На тръгване започнахме да се възхищаваме на едно съвсем малко черно-бяло котенце, а жената каза, че било за подаряване. Нинген се оказа твърде мек за да откаже на молбата и на нашите възторжени викове “Ау, кооолко е сладко” и накрая си тръгна с котенце. Когато го занесе у тях, не беше съвсем ясно как ще реагира майка му, а малко по-късно излезе за да му търси някаква плитка кутия и пак налетя на мен, Елейн и Лили. Аз реших да му направя компания с идеята, че ще свършим за не повече от 15 минути, но в крайна сметка отне около 45 минути и пак не намерихме, все пак в неделя следобед… Боя се, че Нинген може и да разбра погрешно ентусиазма ми към котето, тъй като по някое време (докато обикаляхме задъхано в търсене) ме попита дали не искам да излезем някой път. Аз се изчервих жестоко, след което смутолевих нещо не много логично за времето. Сега като се замисля, беше съвсем нелогично. Както и да е, по някое време имаше телефонен спор с майка си за котето, но ще видим, надявам се да свикнат едни с други…