Tequilla girls are back!

В събота след дълго прекъсване пак Елейн пак направи женско парти у тях. Мина дълго време от последното такова и дори си мислех, че вече сме минали този период - Гибли и Лили се … изподвойчиха, не знам как да го кажа по-високостилно, Елейн беше заета с други неща и хора, аз станах по-горчива. Въобще, Things will never be the same, както пееха Роксет… И все пак всичко мина в добрите традиции - смяхме се до мускулна треска, пихме текила, танцувахме диво, поне доколкото позволява пространството в стаята на Елейн и изпращахме глупости по ICQ. Аз почти се научих на Дунавско хоро (добре де, успях да не объркам стъпките само два пъти, но за мен това е голямо постижение). Пихме текила, вдигайки наздравици за познатите ни мъже и обсъждайки ги безсрамно. Т.е., на Рол всичко му изглежда голямо и дълго (бтв, първоначалният смисъл нямаше нищо общо с това, което всеки човек с нормално мръсно подсъзнание би си помислил), Дарк е изоставил ни ламер и ние колективно сме му сърдити, а Ян получи задочно по 1/3 целувка по лявото ухо от трите ни. Накрая всички капризно се оплаквахме колко са ни замаяни главите от текилата, макар че сигурно бяхме изпили по доста под 100 грама на човек.

Има нещо неповторимо в женската солидарност, колкото и мъжете (завистливо) да твърдят, че тя е имагинерно понятие.