Пропуснати шансове

Днес разбрах, че са ме приели за магистратура. Държавна поръчка. И че отдавна съм изпуснала срока за записване, който е бил само три дни за първо класиране. Не знам как можа просто да ми изхвръкне от главата… Вярно е, че е бил точно по времето, когато аз редовно работех по 12 часа, тъкмо бях скъсала с Дил и въобще не ми беше до нищо, но… истината е, че май просто не си вярвах. Не исках да отида да проверя за да не видя че за пореден път съм се издънила. По-скоро подсъзнателно, отколкото осъзнато, но и това се оказа достатъчно. Не знам откъде идва този мой сковаващ страх от провал… Чувствам се толкова ужасена от това, че ще няма да успея, че предпочитам въобще и да не опитвам. Това беше и причината сума ти време да влача разни изпити и до последно да не знам дали ще ходя на дълго отлагания държавен. В страха си, че ще объркам нещо, обърквам абсолютно всичко и това само ме паникьосва още повече… трябва някакси да го счупя този порочен кръг.

И все пак, записването да е само три дни, това просто не е реалистично:(