Напоследък твърде много неща просто си тръгват от живота ми. А аз искам нещо да остане, искам да помня. Защото има неща, които си струва да помня. Предполагам, че това е причината да започна този блог. И графоманията, разбира се…
a
Архиви
- ноември 2009
- октомври 2009
- септември 2009
- юни 2009
- април 2009
- март 2009
- януари 2009
- декември 2008
- септември 2008
- юли 2008
- юни 2008
- май 2008
- април 2008
- март 2008
- февруари 2008
- януари 2008
- декември 2007
- ноември 2007
- октомври 2007
- септември 2007
- август 2007
- юли 2007
- юни 2007
- май 2007
- април 2007
- март 2007
- февруари 2007
- януари 2007
- декември 2006
- ноември 2006
- октомври 2006
- септември 2006
- август 2006
- юли 2006
- юни 2006
- май 2006
- април 2006
- март 2006
- февруари 2006
- януари 2006
- декември 2005
- ноември 2005
- октомври 2005
-
Скорошни коментари
ташаци на рояци на Централна Гара за двама ташаци на рояци на Банките и грижата за клиента и… emil ivanov на Имен ден и разни други ко… Morwen на Банките и грижата за клиента и… ghibli на Забравихме се
Не върви да кажа честито, и все пак те поздравявам. Приятно е да си имаш свое местенце.
Някои неща по-добре да си тръгнат. Есенцията винаги остава :)
I v moia jivot, tvarde chesto se sluchva da gubia tezi, koito obicham… Dobre e da sme svobodni i shtastlivi i da gubim s usmivka! Zashtoto, koito me poznava me obicha…, koito ne e uspial da me opoznae, gubi!
Може да звучи банално, но май най-важно е да не си тръгнеш сам ти от себе си. Ако ти останеш, другите, които са ти нужни, все ще дойдат. Е, може и да има известни затруднения откъм времето за самоопознаване:)).
Мда, така е. Като си помисля за тези почти четири години (а и преди това) доста неща се случиха, на няколко пъти се чувствах в пълна безизходица, но после внезапно се оказваше, че не само изход, ами и води към хубаво място. Макар все още да ме е страх, че мога да се загубя пак.
Това със загубването така познато ми звучи, че чак не ми се искаше да отговарям… а същевременно, много ми се искаше:)). Не че кой знае какво ще кажа, освен че и аз бях като изгубена за 1 немалък отрязък от време и толкова, ама толкова се надявам това вече да е останало в миналото… (по принцип не давам линк към блог; защото не ми се пише или когато пиша, са общо взето глупости. но давам го за да видиш – от самия линк дори – че изгубването ми е болна тема:)))
опс. давам го сега. (alicegotlost = saty = vanilla)